Събития
ВЕЛИКДЕН - СВЕТЪЛ ПРАЗНИК!
ВЕЛИКДЕН - СВЕТЪЛ ПРАЗНИК! 19.04.2020

Великден е смятан за най-големия християнски празник. Нарича се още Възкресение Христово и отразява в най-пълен вид вярата във възкресението на праведните в един по-хубав свят. На този празник християнската религия чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан.

След среднощното църковно шествие всички се прибират към къщи със свещи, запалени от благодатния огън, поздравявайке се:

- Христос Возкресе!

- Во истина возкресе! - е отговорът.

Първата българска великденска картичка датира от 1899 година и е по-скоро честитка с великденски сюжет, като първоначално се предпочитат най-вече немски картички, с допълнен български текст.

Празнуването на Великденските празници по света има различни обичаи според народните вярвания и предания.

Яйцата, козунака и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза.

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика Събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено. За оцветяване се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош се получавала червена багра, от смрадлика – оранжева, зелено – от коприва, жълто – от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

В миналото яйцето често пъти се е асоциирало с Вселената. Яйцето се разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека.

В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.

Обредните хлябове са друга неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод – той може да изтрае цели 6 месеца.

Според изследователи на българското възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век, когато тук временно пребивават унгарските емигранти, начело с Лайош Кошут, след несполучилата национална революция.

Нашите партньори
ДОБРЕ ДОШЛИ В НОВИЯ САЙТ
НА СДРУЖЕНИЕ „ДЕВЕТАШКО ПЛАТО”!
За любители на природните творения;
За онези, които търсят различното;
Които бягат от злободневното и масовото;

За жителите, гостите и приятелите на Деветашкото плато и десетте села: Агатово, Брестово, Горско Сливово, Деветаки, Крамолин, Крушуна, Къкрина, Кърпачево, Тепава и Чавдарци – надяваме се тук да намерите по нещо интересно и предизвикателно за всеки вкус.

Надяваме се и да обикнете този район още повече!